Където и да отидеш, твоята съвест ще те намери ~ Дени ДИДРО
Възгледите на известния френски философ, просветител, писател и живописен критик
(Diderot 1713 ~ 1784, by Louis-Michel van Loo, 1767)
Всичко, което е нормално, е просто; само че не всичко, което е просто, е нормално. Оригиналността не изключва простотата.
Има единствено една добродетел – справедливостта, едно обвързване – да бъдете щастливи, един извод – да не преувеличавате полезността на живота и да не се боите от края.
Народ, който мисли, че почтен го прави вярата, а не добрите закони, ми се коства много изостанал.
Жените пият ласкателни неистини на цели глътки, а горчивата истина – на капки.
Животът на един човек би трябвало да бъде освен това от просто прелестен. Всеки вол на пасбището има прелестен живот.
Ако разумът е подарък от небето и в случай че това същото може да се каже за вярата, значи небето ни е спуснало два дара, които са несъвместими и спорни един на различен. За да се в профил тази компликация, би трябвало да се признае, че вярата е утопичен принцип, фиктивен в природата.
Добрият жанр се крие в сърцето.
Добродетелта е нещо прелестно – и положителните, и неприятните се изричат за нея с положително. Защото тя е преференциална и за първите, и за вторите.
Актьорите са способни да изиграят всеки характер именно по тази причина, тъй като са напълно лишени от подобен.
В историята на всеки народ ще се намерят значително страници, които биха били превъзходни – единствено в случай че бяха истина.
В моменти, когато художникът мисли за пари, той губи чувство за прелестното.
Не Бог е основал хората по собствен облик и сходство, а хората всекидневно го основават по собствен. Богът на мохамеданина не е същият като Богът на християнина. Богът на протестантите не е същия като богът на католика. Богът на възрастния се разграничава от Бога на детето и от Бога на старите хора.
Невежеството и безразличието са двете меки възглавници за твърдите глави.
В театъра идват не с цел да гледат сълзи, а с цел да слушат речите, които ги изтръгват.
В човешката природа има две противоположни начала: себелюбие, което ни тегли към нас самите, и доброжелателност, която ни тласка към другите. Ако би се скъсала една от тези пружини, човек би станал злобен до полуда или милосърден до безумство.
Винаги помни, че природата не е Бог, индивидът не е машина, а хипотезата не е реалност.
Не се впускайте в пояснения, в случай че желаете да бъдете разбрани.
Всяко произведение на ваятелното изкуство или на живописта би трябвало да показва някакво велико житейско предписание, би трябвало да поучава, в противоположен случай ще бъде нямо.
Въображението! Без това качество не може да бъдеш нито стихотворец, нито мъдрец, нито интелигентен човек, нито мислещо създание, нито даже просто човек.
(Portrait of Diderot by Greuze, 1767)
Да дадеш обет за беднотия, значи да се закълнеш да бъдеш безделник или апаш. Да дадеш обет за непорочие значи да обещаеш на бога да нарушиш най-мъдрия и най-съществен от Неговите закони. Да дадеш обет за смирение значи да се отречеш от неотменимото си човешко право – на свобода. Ако човек съблюдава своя обет, той е престъпник; в случай че го нарушава – е клетвопрестъпник. Животът в манастир – това е живот на маниак или на двуличник.
Да кажете, че индивидът се състои от сила и слабост, от схващане и заслепяване, от безличие и великолепие, това значи не до го осъдите, а да определите неговата същина.
Дори да се съгласим, че гениалните хора по предписание са и много странни или както се споделя: няма популярен разум без капка безумство, ние няма да се отречем от тях, а ще презираме тези епохи, които не са основали нито един талант. Гениите са гордостта на народите, към които са принадлежали; рано или късно им издигат скулптури и виждат в тях благодетелите на човешкия жанр.
Дори и лъжата да бъде потребна за избран интервал, то с течение на времето тя неизбежно се оказва нездравословна. Обратно, правдата с течение на времето се оказва потребна, макар че за момента може да носи щета.
Думите трябва постоянно да бъдат правилен израз на чувствата и мислите.
Жените се ненавиждат една друга и все пак, до една се пазят.
Живописецът и скулпторът са и двамата поети, само че последният в никакъв случай не стига до шарж. Скулптурата не търпи шегобийство, нито палячовщина, нито занимателното, и даже доста рядко комичното. Мраморът не се смее.
За да трогнеш, не е нужно да бъдеш мощно разчувстван.
Заблужденията, осветени от гения на великите майстори, стават след време общоприети истини.
Знанието за това какви би трябвало да бъдат нещата, отличава умния човек; знанието за това какви са нещата в реалност, отличава опитния; а знанието за това по какъв начин да бъдат променени към по-добро, отличава гениалния човек.
Или Бог го е разрешил, или всеобщият механизъм, наричан съдба, го е поискал, само че ние в продължение на целия си живот сме предоставени на всевъзможен жанр случайности; в случай че ти си умен и по-добър татко, в сравнение с съм аз, то ти от най-ранни години ще убедиш своя наследник, че точно той е стопанин на своя живот, с цел да не се оплаква след това от тебе, който си му дал живот.
Искреността е майка на истината и етикет на честния човек.
Истината обича критиката – от нея тя единствено може да спечели; лъжата се бои от рецензия – от нея тя единствено губи.
Каква превъзходна комедия би бил този свят – единствено в случай че нямахме своя роля в него!
Какво е това истина? Съответствието на нашите умозаключение на творенията на природата.
Крайната сензитивност основава посредствени артисти, междинната сензитивност дава болшинството от неприятните артисти и единствено нейната липса дава великите реализатори.
Къде другаде с изключение на в брака може да се следят образци на чиста обвързаност, същинска обич, надълбоко доверие, непрекъсната поддръжка, взаимно задоволство, споделена тъга, отгатнати въздишки, пролети дружно сълзи?
Лекарите непрекъснато се трудят над запазването на нашето здраве, а готвачите – над неговото съсипване; обаче последните са много по-уверени в успеха.
Любовта често лишава разсъдъка на този, който го има, и дава на оня, който го няма.
Най-голямата безсмислица е да се впускаме в морала, когато нещата опират до исторически обстоятелства.
Нашите сетива са клавишите, по които удря заобикалящата ни природа.
Не е задоволително единствено да правиш добро, би трябвало да го правиш добре.
Ние постоянно оставаме самите себе си, макар че нито за минута не оставаме едни и същи.
Нима имаме властта да избираме да се влюбваме или да не се влюбваме? И белким, влюбвайки се, ние имаме властта да постъпваме по този начин, като че ли това не се е случило?
Няма подобен ъгъл на този свят, където разликите в религиозните визии да не оросяват с кръв земята.
Родителите обичат своите деца с тревожна и снизходителна обич, която ги скапва. Има и друга обич – деликатна и спокойна, – която ги прави почтени. Това точно е същинската обич на бащата.
Търпимостта неизбежно води до равнодушие.
Търсим любовта на другите, с цел да имаме в допълнение мотиви да обичаме себе си.
Хората престават да мислят, когато престанат да четат.
Картина (заглавна): Портрет на Дени Дидро, приписан на Louis-Michel van Loo, XVIII век
